Камен стъпка хавлията с краката си, подсуши ги отдолу и излезе бос от банята. Почувства приятния хлад на дюшемето в коридора и мекотата на килима в стаята си. Слънцето беше приятно огряло прозорците - сутринта очертаваше горещ ден. По леглото бяха разхвърляни дрехите, а компютърът, влачещ както обикновено порно-торенти, беше превключил на скрийнсейвър и логото на Windows ту се появяваше, ту изчезваше. Камен размърда мишката. Имаше едно съобщение. Отвори го... Някакъв искаше секс, на английски. [x] Погледна часовника си – имаше още десетина минути. Размърда мишката и отиде отново в личните съобщения. Стоян, Стоян, Стоян... Камен отвори последното получено съобщение от Стоян и го препрочете за пореден път:
Цитат:
“Последната спирка на петицата в Княжево, в 9 без 10; искам те спортно облечен, да си без бельо; носи си белезници – ще те връзвам; носи си камшик или нещо подобно – ще те бия; ако закъснееш – ще те измъчвам.”
Камен почувства лека възбуда от написаното и отново го обзе вълнение. Отиде при леглото, където беше нахвърлял каквото му е необходимо, преди да влезе да се къпе. Обу синьото шушляково долнище, което си беше приготвил и се зае с горнището. Допирът на хлъзгавата материя го възбуди. Трябваше да се овладее, понеже нямаше време и скоро щеше да бъде на улицата. Тикна в раницата си едно здраво въже, което ползваха от известно време със Стоян. Провери дали белезниците са в страничния джоб и внимателно се зае с ключовете: единия – в джоба на горнището, с което вече се беше облякъл, а другия – на връзката при останалите му ключове, които пъхна в другия страничен джоб на раницата. Там стояха и парите му. GSMът остана безполезен до клавиатурата на компютъра – Стоян забраняваше да има телефони... Мръдна за последно мишката – едно ново съобщение. Пак на английски, пак някакъв му предлага секс. [x] Метна раницата на гърба си, нахлузи маратонките в коридора и щракна вратата след себе си.
Врабчетата цвърчаха възбудени от слънцето около Руски паметник. Камен заобиколи кръговото и се насочи към спирката. Отдолу се задаваше трамвай. Шушлякът издаваше характерния си шум и с леките си докосвания караше кожата му да настръхва. Мисълта за това го втвърдяваше и той се принуди да се съсредоточи във врабчетата, за да не станат изживяванията му видими насред улицата. Трамваят се приближи. В този момент на спирката изникна отнякъде някакъв мъж, който прикова погледа на Камен: приличаше много на Стоян – по твърдата походка и поглед, късо подстригата му коса и небрежно, но строго облекло... Фигурата му беше силна и излъчваше непоколебимост... Тази поразителна прилика развълнува много Камен и докато се качваше по стълбите в трамвая, усети как физиологията надделява над него. За щастие имаше свободни места и той бързо се възползва, а с раницата прикри онова, което щеше да последва. Стоян му беше забранил да онанира, освен ако не си плати с някакво твърде мъчително наказание и за Камен беше доста трудно да се владее. Последно го бяха правили преди четири дни...
Трамваят се носеше по Цар Борис III. Делничен ден, движението към периферията на София беше съвсем слабо и докато насрещното се задръстваше, към Княжево нямаше почти никакъв поток. С всяка отмината спирка трамваят се приближаваше към Стоян и това накара Камен да очаква срещата им с нарастващо вълнение. Беше излязъл достатъчно рано и трамваят не се забави много, но щеше ли все пак да бъде на време? Стоян му беше забранил да има часовник, когато идва на срещи и това караше Камен да тръпне от безпокойство. Веднъж, когато закъсня, Стоян просто му каза да се качи в трамвая – същия, с който току що беше дошъл – и да си отиде обратно. Тогава го остави без секс цяла седмица и накрая Камен беше почти готов да го моли да му позволи да свърши... Чувството, че подобно нещо може да се случи отново, влудяваше Камен. Ето, вече колелото на Княжево е съвсем близо – помисли си той и отново си наложи да мисли за глупости. Трябваше да се успокои, преди да може да махне раницата от скута си и да се изправи.
Спирката на колелото беше хладна и пълна с глъч. Независимо от делничната утрин, неколцина пенсионери се тълпеха при чешмите, за да си напълнят от княжевската вода. Отзад кафенетата лениво се размърдваха и няколко жени разхождаха кучетата си в градинката. Камен се качи по стълбите по-горе и се огледа за Стоян. Нямаше го... Усети, че сърцето му бие силно от вълнение и опита да се овладее с дълбоко дишане. Какво му ставаше? Все едно му е за първи път! Не можеше никога да се владее преди среща със Стоян!... Усети, че физиологията му бързо го втвърдява при тази мисъл и си наложи отново да мисли за глупости... Наоколо имаше твърде много хора. В този момент някой го хвана откъм врата и Камен се сепна.
- Ей, какво правиш? - весело извика в ухото му Стоян, който го беше захванал здраво през врата и го притисна към себе си. Камен овладя първоначалната си паника. Стоян го пусна и се отдръпна на крачка, измери го с поглед отгоре до долу, устните му се разтеглиха едва забележимо в усмивка и каза:
- Добре, да тръгваме.
Стоян вървеше напред. Беше по къса тениска и груби джинси, срязани небрежно до под коляното. Носеше сандали, чиято каишка се закопчава около глезена. Клечките и листата шумоляха под краката му, докато отвеждаше Камен нагоре, към гората. Прекосиха павирания път, минаха бързо покрай ресторанта и продължиха нататък през по-уединени пътеки. По едно време Стоян спря и се обърна. Камен също спря.
- Носиш ли белезници?
Камен кимна с глава.
- Сложи си ги.
- Отпред или отзад?
- Все тая. - Стоян не дочака това да се случи, а тръгна отново. Докато продължаваха през гората, Камен извади белезниците от страничния джоб на раницата, Сложи раницата обратно на гърба си и затегна халките около китките си.
- Къде са ключовете?
- Единият е в джоба ми, а другият – на ключодържателя.
Стоян не отвърна нищо. Продължаваше да върви напред. По едно време отново се спря и се обърна, разкопчавайки дюкяна на джинсите си. Каза:
- Духай.
Извади си го и го подаде на Камен, който междувременно се приближи и коленичи.
- Лъскай си чекии. - нареди Стоян.
Камен опъна ластика на анцуга си надолу и хвана с ръце вече надървения кур. Верижката на белезниците започна да подрънква. Стоян въздъхна. Пошляпа Камен по бузата и каза:
- Достатъчно. Прибери ми го.
Камен вдигна ръцете си и прибра кура на Стоян в джинсите. Затвори копчетата.
- Лижи ми краката.
Каменслезе долу...
- Не, почни от коленете. - Стоян побутна с единия си крак Камен в гърдите. Камен протегна език и премина през косъмчетата по крака на Стоян. После направи същото и по другия крак, докато накрая не стигна до глезените, усети вкуса на кожата от каишките на сандалите и накрая стигна до пръстите.
- Продължаваме. - рече рязко Стоян и тръгна отново напред. Камен се изправи и го догони, оправяйки долнището на анцунга си.
Стигнаха до уединена полянка с няколко дървета по средата. Между своловете на две от тях беше прокарана ръждива тръба, използвана като лост. Камен си спомни, че бяха идвали тук и друг път – тогава Стоян го завърза за този лост и го би.
- Сега ще се случи същото. - отговори Стоян на незададения въпрос. Обърна се към Камен, притисна го към себе си и заби език в устата му. Целуваха се известно време. Ръцете на Камен с белезниците върху тях стояха притиснати долу. Това го възбуди силно. Стоян, усетил възбудата на приятеля си, се усмихна и започна да бърка по джобовете му. Напипа ключа от белезниците, извади го и отключи ръцете му.
- Свали си горнището. И обувките. Носиш ли въже?
- Нося.
Камен остави раницата встрани, разкопча горнището на анцунга и остана гол до кръста. Курът му стоеше щръкнал напред. Изу маратонките и извади въжето от раницата. Стоян кимна одобрително. Прибра белезниците с ключето в джоба на джинсите си и взе въжето.
- Дай си ръцете.
Камен се подчини. Стоян омота бързо въжето около тях, стегна ги във възел и преметна края през лоста. Опъна. Ръцете на Камен се изтеглиха нагоре. Стоян опъна още – докато принуди Камен да се изправи на пръсти – след което затегна свободния край в клоните на съседното дърво. Изхлузи тениската си и също остана гол до кръста. Джинсите му бяха хванати със старомоден войнишки колан. Отиде откъм гърба на Камен и го притисна към себе си. Катарамата на колана се впи в Камен. Целуваше го по врата и раменете, а с ръце смъкна долнището му и започна да мачка топките и да лъска хуя му.
- Искаш ли да се изпразниш? - попита нежно Стоян.
- По принцип да.
- По принцип?
- Не искам да ме биеш, след като се изпразня.
- Ами ако аз искам?
- Ще търпя.
Стоян измърка одобрително, докато ближеше едното му ухо. Спусна се надолу, изви се покрай слабините му и му лапна хуя. Камен трепереше от вълнение. След малко Стоян го остави, вдигна обратно долнището му и отиде при раницата. Вътре беше камшикът с девет опашки. Извади го и замахна. Свист и плясък. Камен извика.
- Нали сме се разбрали за викането?
Стоян не изчака отговор и замахна отново. Плясъкът остави розови линии по гърба на Камен. Последва нов плясък. Нови линии. И още. И още. Стоян започна да сипе удари по гърба на Камен, докато целият не почервеня. Тогава пусна камшика върху раницата и се притисна към Камен, който трепереше. Стоян разкопча колана и джинсите си, и ги смъкна надолу заедно с долнището на Камен. Проникна в Камен и започна да го чука. Почти цялата му тежест увисна върху него и го опъна надолу. Връзките се впиха в китките на Камен – вероятно щяха да останат белези за ден-два...
Накрая Стоян се изпразни в Камен и го довърши със силни тласъци. Отлепи се от него. Развърза въжето и му нареди да си освободи ръцете. Камен, треперещ, се зае със зъби да разхлаби връзките. Щом въжето падна в краката му, Стоян му подаде белезниците.
- Сложи си ги. Ще лъскаш, докато ядеш бой.
Малко след това последва нов плясък с камшика. Камен стисна кура си и започна злобно да го лъска. След още няколко удара с камшика се изпразни. Стоян се наведе пред него и облиза пишката му. След това събра въжето, камшика, своята тениска и горнището на Камен в раницата, сложи си я на гърба, подаде маратонките на Камен и му даде знак, че тръгват. Двамата поеха мълчаливо натък по пътеката. Вече наближаваше обед и слънцето печеше горещо.
- Искаш ли да те завържа да се пържиш на слънце? Днес закъсня няколко минути...
x9
