Ръждивото есенно утро бавно се процеждаше през елегантните щори на спалнята. Сумракът постепенно започна да избледнява на хоризонтални светли ивици. Жената върху голямото двойно легло, протегна своите дълги голи крака, обърна се на другата страна и покри главата си с възглавницата, като се опитваше безуспешно да задържи отлитащия сън. В стаята имаше още едно легло, значително по-малко от това на което спеше собственичката на спалнята. То бе тясно, със старомодни метални табли и от него се чуваше странно хрипливо похъркване. Звукът беше някак приглушен, подтиснат. Жената от голямото легло съвсем се разбуди, промърка нещо неразбрано и грациозно посегна към ключа на нощната лампа. Светлината бликна от аплика на стената и освети стаята, хвърляйки дълги сенки. Continue reading →