БЯГСТВО КЪМ ЕВРОПА / БЯГСТВО ОТ ЕВРОПА

Ръждивото есенно утро бавно се процеждаше през елегантните щори на спалнята. Сумракът постепенно започна да избледнява на хоризонтални светли ивици. Жената върху голямото двойно легло, протегна своите дълги голи крака, обърна се на другата страна и покри главата си с възглавницата, като се опитваше безуспешно да задържи отлитащия сън. В стаята имаше още едно легло, значително по-малко от това на което спеше собственичката на спалнята. То бе тясно, със старомодни метални табли и от него се чуваше странно хрипливо похъркване. Звукът беше някак приглушен, подтиснат. Жената от голямото легло съвсем се разбуди, промърка нещо неразбрано и грациозно посегна към ключа на нощната лампа. Светлината бликна от аплика на стената и освети стаята, хвърляйки дълги сенки. Дамата се надигна и седна, като зави голите си гърди с меката памучна завивка. Тя инстинктивно оправи един непослушен кичур от своята разкошна кестенява коса и погледна към малкото легло откъдето идваше звукът. На него спеше млад мъж, почти момче, което вероятно нямаше навършени двадесет години. Ръцете му бяха някак неестествено вдигнати на горе и оковани с кожени белезници за таблата на леглото. Върху лицето му бяха нахлузени бели дамски прашки. Триъгълникът, предназначен да покрива промеждието на жената, която ги носи, сега покриваше плътно устата и носа на спящия младеж. Изпод прашките се виждаше част от копринен чорапогащник в телесен цвят, който като че ли запушваше устата на клетника. Приглушеното хъркане идваше през копринената запушалка и дантелените гащички. Младият мъж дишаше тежко и неспокойно. Вероятно дамското бельо, затъкнало устата и носа му беше ползвано преди това и носеше аромата на носителката му…
Жената бавно се изправи и обу чехлите си. Тя беше невероятно красива зряла дама, брюнетка, малко над тридесетте. Бе гола, с дълги прави крака и тежки естествени гърди. Жената отметна косата си назад и грижовно се наведе над спящия младеж. Тя много внимателно отгърна края на памучните гащички и с дългия си маникюр нежно донатъпка копринения чорапогащник в устата на момчето, стараейки се да не го буди. След това тя пресегна към чекмеджето на нощното си шкафче и извади от там леко шифонено шалче. Върна се пак при леглото, на което спеше младежа, прекара съвсем лекичко парчето плат зад врата му и върза красива панделка отпред, върху прашките. По този начин тя ефективно фиксира запушалката в устата му и той вече не можеше да я изплюе. Приглушеното хъркане престана. Жената тихо излезе от стаята и отиде в кухнята да си направи сутрешно кафе.
Кристина, така се казваше дамата от стаята с вързания младеж, отпи от луксозната порцеланова чашка, загърна се зиморничаво с халата си и запали дълга цигара. Погледът й се зарея в мрачния софийски утринен пейзаж, който се разкриваше от прозореца на малката кухня. Не след дълго откъм спалнята се чу приглушено нечленоразделно мучене. Изглежда пленникът с прашките върху лицето се бе събудил. Жената въздъхна и тръсна глава. Днес трябваше най-после да сложи край на тази противоестествена връзка…

Всичко бе започнало преди близо година с един съвсем невинен флирт в интернет. Кристина бе привлекателна, тридесет и шест годишна неомъжена дама, водеща освободен от предразсъдъци сексуален живот, което включваше дори личен профил в един български фетиш сайт. Беше се регистирала на шега, без да има някакъв специален интерес към доминацията в секса. Разбира се, случвало се беше някой от партньорите й да си пада по това – да иска да я завърже по време на секс или тя да направи същото с него. Кристина играеше без задръжки тези сексуални игри, но всъщност го правеше не толкова за себе си, а за да достави удоволствие на мъжа в леглото. За нея тази ролева доминация беше някак изкуствена, фалшива, наужким… Ако нещо изобщо я вълнуваше в тази област, чисто теоретично разбира се, то беше доминацията на ментално ниво, поробването на нечие съзнание тотално, а не за поредния плей. Може би точно този чисто теоретичен интерес към робството 24/7 беше причината да си направи регистрацията в сайта. Там имаше форуми, в които млади хора с интереси в БДСМ обсъждаха свободно подобни теми. Противно на очакванията на Кристина, че в постингите ще преобладава чиста порнография със садо-мазо уклон, се оказа че участниците във форумите бяха изключително интелигентни, креативни и добронамерени. Е, имаше и изключения, разбира се, но те бяха в рамките на нормалното. Като цяло, обсъжданите теми бяха интересни, мненията – аргументирани, споровете – обосновани… Кристина се подвизаваше с никнейм Лейди Крис и бързо придоби авторитет в това малко общество. Освен красива, тя бе доста образована и умна жена. Богатият й сексуален опит също имаше своето предимство – той придаваше на нейните постове автентичността на неща, които наистина са преживяни извън общото теоретизиране. Заради никнейма я възприемаха като доминираща и Кристина нямаше нищо против това. Във форума се запозна с него – деветнайсетгодишния Иво, който се бе нарекъл с никнейм TheSlave19. Първо писаха по някаква обща тема, после продължиха с разговор в чата… Като всеки млад съб, TheSlave19 мечтаеше да има своя истинска господарка – като начало виртуална, а после защо не и на живо. След дълги увещания Кристина прие да го доминира виртуално и от този ден те започнаха динамичен интеренет контакт. Лейди Крис се оказа доста изобретателна и садистична в униженията, които измисляше за младежа. Той от своя страна изпълняваше нейните заповеди усърдно и без шикалкавене. Лейди Крис наложи на Иво да приеме носенето на дамско бельо непрекъснато/тя го проверяваше като го караше в рамките на минута да се снима и да изпрати снимката/; караше го да се самозавързва и да прекарва така с часове, при включена камера, за да го вижда; накара го да си татуира надпис, че е нейна собственост/тази татуировка задължително всеки ден биваше снимана/; носенето на нашийник бе станало задължително по време на скайп сесиите…Скучаещата Кристина се забавляваше с всичко това, но очакваше хлапето един ден да се отегчи и всичко да приключи без драми. За нейно учудване, вместо да се умори и да охладнее към идеята да има виртуална господарка, Иво все повече харесваше съдбата си на роб и наивно започна да настоява срещите им да започнат да се случват на живо. Естествено, притежанието на реален роб изобщо не влизаше в сметките на Лейди Крис, още повече момчето бе на такава възраст, че можеше да й е син. Тя побърза да прекрати виртуалния контакт, като преди това много настоятелно посъветва Иво да си потърси момиче на неговите години. TheSlave19 храбро заяви, че е влюбен в нея и тя е единствената…

Кристина рязко влезе в полумрачната спалня. Младежът наистина се беше събудил и с плахо мучене през фиксираната с шифонето шалче копринена тапа известяваше за това своята красива господарка. Робът жадно поемаше въздух през носа си, вдишвайки тежкия женски аромат на използваните от Кристина дантелени гащички. Жената отметна завиката. Отдолу младежът беше напълно гол. Членът му бе заключен със странно устройство – целомъдрен колан за мъже. Представляваше силиконов пръстен, който силно стягаше члена в основата му. На пръстена чрез специални щифтове бе монтиран силиконов шлем – раковина, чийто размер бе такъв, че да побира члена в нееректирало състояние. Устройството имаше катинарче, така че свалянето му бе възможно единствено с помощта на специален ключ. Заради малката клетка и стегнатия пръстен, членът на младият мъж страдаше от всяка сексуална възбуда – тя му причиняваше болка. Виждаше се че в момента робът има доста сериозен проблем със сутрешната ерекция. Ръцете му, обаче бяха неумолимо оковани за таблата на леглото, именно за да не се опитва да се докосне по някакъв начин, макар че така или иначе достъпът до члена му беше напълно ограничен от плътния силикон на клетката. По всичко личеше, че в спалнята на Кристина цари безкомпромисна непорочност. Тя остана доволна от това че всичко е под контрол, зави майчински бедния роб отново, поправи възела, който придържаше запушалката в устата му и излезе да допие кафето си…

След като прекъсна интернет връзката с Иво, Кристина продължи да живее нормално, но не мина много време и се разбра, че момчето наистина изпитва болезнена привързаност към нея, въобразява си че е влюбен и въобще е готов на всичко само и само да се домогне до своята неповторима виртуална Лейди Крис. Тя няколко пъти прие да разговарят в скайп, с идеята да го убеди, че тяхната връзка няма никаква перспектива. Говореше му, че разликата от седемнайсет години във възрастта е пагубна най-вече за него, комуто живота тепърва предстои. Опитваше се да му внуши, че светът извън фантазното подчинение на Лейди Крис е цветен и привлекателен, пълен с млади момичета и предстоящи приключения… Иво обаче, не искаше и да чуе – той плачеше, молеше и настояваше тя да го допусне до себе си, да му позволи да бъде неин покорен роб… Кристина много се ядосваше от това, че аргументите й оставаха нечути. Веднъж в афекта си написа на TheSlave19 буквално – “Защо настояваш да бъдаш мой роб, невръстен влюбен глупчо!!? Не разбираш ли, че аз НИКОГА няма да правя секс с теб! НИКОГА!” След кратко забавяне хлапето отвърна със следния текст: “Госпожо, аз не се и надявам на секс… Дайте ми възможност просто да бъда Ваш роб! За да не се притеснявате, сложете ми целомъдрен колан, готов съм на всичко, моля Ви!” Това разяри Кристина още повече и тя реши да накаже безумното упорство. Написа на Иво, че приема да бъде негова господарка във вариант 24/7, заповяда му да си купи целомъдрен пояс по интернет, да си го постави и да се яви на адреса й, предоставяйки ключа и самия себе си в нейна власт. Кристина пишеше напосоки каквото й идваше на ум. Това бяха неща, които надхврърляха дори неговите болни фантазии. Лейди Крис се надяваше, че по този начин ще го приземи и откаже от тях. TheSlave19 не отговори нищо, просто излезе от чата… През следващите две седмици всичко беше спокойно, Иво не притесняваше своята виртуална приятелка както досега в Скайп, Фейсбук, Туитър и къде ли още не. Лейди Крис започна да мисли, че най-после е успяла да приключи с тази твърде натоварваща интернет връзка. Една късна вечер обаче на вратата на апартамента й неочаквано се позвъня. Кристина се погледна в огледалото, което висеше в антрето, загърна свенливо деколтето на своя тъмночервен копринен пеньоар и отвори вратата, без да погледне през шпионката. Навън стоеше младо момче. Беше го виждала на снимки, той нея също, но на живо беше различно. Това бе Иво! Носеше съвсем малък сак и протягаше към нея ръка, в която държеше малко ключе…
Първосигналната реакция на Кристина бе да изгони нахалника. Понечи да го направи, но тъй като бе съобразителна жена, прецени, че това няма даде резултат – малкия влюбен роб знаеше адреса й, щеше да продължи да досажда. Всъщност, тя сама му бе “заповядала” какво да направи, а той го бе изпълнил най-старателно… Не можеше да го гони. Реши да го приеме в апартамента си и в рамките на няколко тежки за него дни, да го откаже напълно от мераците за робство във формат 24/7. В крайна сметка, мислеше си Кристина, едно е да пишеш по клавиатурата колко покорен и послушен можеш да бъдеш, друго е да поживееш като роб в действителност. Жената запази самообладание и с жест на безкомпромисна домина заповяда на Иво да влезе в апартамента…
През следващите няколко дни животът на Кристина и Иво коренно се промени. Новоизлюпената господарка подходи съвсем отговорно към ангажимента да доминира младия си роб. Още първата вечер му заповяда да се съблече гол, за да разгледа подробно поръчания от него целомъдрен колан. Кристина остана много доволна от това, че изделието не беше някакъв бутафорен китайски буклук, а представляваше съвсем ергономичен поръчков колан от медицински силикон, изработен от водеща в този бизнес фирма/Кристина провери в Гугъл, нямаше грешка/. Изделието осигуряваше доста надеждно ограничаване възможностите за ерекция на мъжа, освен това можеше да се носи на практика непрекъснато, без да компрометира хигиената на половите органи, нещо на което Кристина особено държеше. Нейният, на този етап, теоретичен интерес към тоталното поробване на съзнанието като че ли предстоеше да прерастне в една успешна практика. Тя отлично знаеше колко са важни сексът и мастурбацията за мъжете и предполагаше, че ако съумее ефективно да лиши роба Иво от сексуално удовлетворение, вероятно ще може да владее мислите и съзнанието му на всички нива. Предстоеше да получи отговори на въпроси, които я интересуваха отдавна, въпроси, касаещи ограничаването на мъжкото либидо и ефектът от това върху мъжа. От друга страна, Кристина се съмняваше, че хлапето ще може да издържи дълго, заключено с целомъдрен колан. Смяташе, че след няколко дни ще се умори да бъде непорочен роб и ще се откаже. Според нея, имаше голяма вероятност тоталната доминация 24/7 да се окаже мит, фантазия на мечтаещи роби. Когато Иво започне да моли за секс или достъп до члена си, Кристина с право смяташе да го изгони, защото нямаше намерение да му позволи да бъде неин роб на почивки, едва ли не с работно време. Все пак обаче, докато настъпи този момент, тя смяташе да бъде една перфектна домина – строга, жестока, непристъпна…
През първата нощ тя остави Иво да свикне с новата обстановка. На другия ден Кристина се снабди с дълго и достатъчно дебело въже за простиране, и дузина копринени шалове. Смяташе да ги ползва за връзване на роба, но в крайна сметка й се видяха недостатъчни. Наложи се да влезе в един богато снабден секс-шоп и да избере допълнителни средства за ограничение и унижение. Предстоеше упорития малък влюбен хлапак да усети гнева й.
Иво от своя страна, нямаше какво повече да иска от света – неговата най-голяма мечта се бе сбъднала напълно. Прекрасната, невероятна Лейди Крис, с която си бяха играли на виртуална доминация бе станала негова РЕАЛНА господарка! Тя се оказа фантастична жена, прие го в своя апартамент и потвърди намерението си да го доминира във формат 24/7!! Момчето едва ли можеше да си представи нещо по-желано за него. Сега обаче, трябваше да се справи с ангажиментите си да бъде неин роб, в никакъв случай не можеше да си позволи да разочарова Госпожата…
На следващия ден Госпожа Кристина ритуално постави широк нашийник с халка отпред на врата на младия влюбен роб и обяви своите строги правила и ограничения за неговия нов живот. Сексът и мастурбирането бяха абсолютно забранени. Целомъдреният колан не можеше да се сваля по никакъв повод. Госпожата прибра ключа в своя сейф, който се заключваше с комбинация, известна само на нея. Забранено бе на роба да докосва члена си, дори през плътния силиконов шлем. С хигиената му се занимаваше самата Господарка, без да го отключва, разбира се. До тоалетна робът ходеше само с нейно разрешение, като вратата трябваше да остава отворена, за да не може робът да се уедини дори там. В апартамента Иво нямаше право на дрехи. Ходеше гол, само по нашийник и целомъдрен колан. Когато се налагаше Госпожата да излиза от къщи, тя оковаваше ръцете на Иво с къси верижки за халката на нашийника. Така те оставаха в молитвена поза далече от забранената територия на половия орган. През нощта това изтезание се повтаряше, като тогава тя връзваше ръцете на Иво за таблата на малкото твърдо легло, в което робът спеше. Когато беше в настроение Кристина често обездвижваше бедния младеж за дълго време през деня. Звързани с въжета крака и ръце, запушена с многобройни шалове уста, завързани очи, запушени с тапи уши… тя считаше, когато робът е лишен от повечето сетива, а също така от възможност и за най-малко движение, той ще може да се вглъби и да посвети съзнанието си на пълната зависимост от волята на Господарката. Всяка нощ Кристина нахлузваше носените през деня свои бикини върху лицето на Иво. Ароматът на нейното тяло, съчетан с унижението от този акт допълнително възбуждаха роба. Той трудно спеше, страдайки от непрекъснатите опити на члена му да еректира, което му причиняваше болка и страдание.
Така минаха няколко мъчителни седмици… Кристина виждаше, че момчето трудно понася робството, но той нито веднъж не я помоли за по-лек режим или за почивка. Тя реши да продължи по същия начин, като дори въведе нови, още по стриктни правила за живот на роба. Започна да запушва устата му през цялото денонощие. Така Иво освен в целомъдрие, потъна в тишина. Кристина използваше за запушалки свои чорапогащници, прашки, шалове… Освобождаваше го от тях три пъти на ден за по половин час, за да може младежът да хапне нещо и да пие вода. Извеждаше го на разходка веднъж седмично, но това беше по-скоро изтезание, отколкото разтоварване. По време на разходките Иво бе задължително облечен с женски дрехи – бельо, рокля, дълъг дамски шлифер. На главата му бе вързана забрадка, а краката му трудно се държаха върху обувки с 12-сантиметрови токчета.
Кристина по всякакъв начин издевателстваше върху младежа, но той понасяше всичко стоически. Личеше, че Иво е на ръба, отслабна много, под очите му се появиха тъмни кръгове, но продължаваше да гледа раболепно господарката си в очите и да изпълнява нейните заповеди. Веднъж, след повече от четири месеца непорочно робство, Кристина се обърна към роба, който в този момент й поднасяше следобедното кафе:
– Иво, не ти ли тежи, че носиш целомъдрен колан и съм забранила да се докосваш?
Нямаше как Иво да отговори гласно на въпроса, защото в устата му бяха натъпкани два чифта носени бикини, а отгоре бе вързан стегнато пъстър копринен шал. Голото момче остави чашката пред Кристина, застана мирно и кимна утвърдително. Тежеше му.
– Всъщност, ти досега бил ли си с жена?
Робът тъжно завъртя глава в отрицание.
– Сериозно?! – удиви се Кристина – Значи досега само си мастурбирал фантазирайки? А вече и това ти е забранено…
Иво потвърди и очите му се навлажниха.
– Боже, значи си имам девствен, напълно целомъдрен роб! Глупчо, защо се захвана с мен, не се ли страхуваш, че така може никога да не правиш нормален секс с жена!
Иво отново кимна. Да, страхуваше се… Защо продължаваше да живее като неин роб тогава? Излизаше, че това е по-силно от страховете му…

Кристина допи кафето си, угаси новата цигара и отново се запъти към спалнята. Вързаният Иво безропотно чакаше. Употребяваните дамски гащички все така плътно покриваха долната част на лицето му, а шалчето не му позволяваше да изплюе чорапогащника, запушил устата му. Кристина го погледна насмешливо.
– Днес ще изпиташ нещо напълно ново, мойто момче! – каза ледено тя – Нещо, което няма да забравиш никога… Надявам се да ти е приятно! Но не си мисли че ще правя секс с теб, за това се разбрахме категорично още в началото…
Иво безсилно измуча през напоената със слюнка запушалка.
Кристина бавно съблече халата си. Грациозното й бяло, като от порцелан тяло, увенчано с тежки, стегнати гърди изпълни стаята и стана неин притегателен център. Добре епилирания триъгълник на жената сякаш бе готов да погълне цялата вселена на бедния вързан Иво, чийто нещастен член за негов ужас беше заключен вече осми месец. Очите на момчето искаха да излязат от орбитите. През цялото време откакто беше роб на Кристина, тя не му бе позволила нито веднъж да я види без дрехи, нито пък беше отключила и за минутка целомъдрения колан. Иво денонощно бе изпитвал аромата на господарката си, но сега я видя плътта й за пръв път. Сексуалното напрежение, трупано с месеци в слабините на младия мъж бе на ръба на експлозията. Ръцете му обаче, беха неумолимо приковани към металната табла на леглото, а членът – заключен в плътната силиконова клетка. Голата, неземно красива Кристина приближи грациозно до леглото с вързания роб и усмихвайки се разсеяно, развърза шалчето, което придържаше тапата в устата му. След това тя хвана с два пръста бикините заедно с чорапогащника-запушалка и бавно ги издърпа нагоре. Устата и носа на Иво останаха свободни и той жадно пое чист въздух. Очите му бяха неотменно фокусирани от промеждието на Кристина, което сега бе съвсем близо до лицето му. Тя проследи погледа на Иво и победоносно се засмя. След това Кристина бавно се качи върху леглото на колене и внимателно прекрачи гърбом тялото на окования младеж. Като се стараеше да не затисне вързаните му ръце, тя бавно покри носа и устата на Иво със своите добре епилирани слабини почти сядайки върху лицето му. Чу се стон, който сякаш идваше изпод земята. Здравите бедра на Кристина усетиха конвулсията на лишения от въздух мъж. Тя погледна надолу и видя изпълнения с болка и възбуда шлем на целомъдрения пояс, чийто катинар успешно ограничаваше бурята от страсти бушуваща в тялото на вързания младеж. В един кратък миг Кристина се надигна, за да даде възможност на полузадушения Иво да си поеме въздух и после отново отпусна своя тежък таз върху лицето му. Тя почувства как устните на момчето се впиха в нейните и езикът му нежно докосна клитора й. През бялото женско тяло сякаш премина електричество. Зърната на гърдите й мигом наедряха и се насочиха напред. Кристина започна да диша тежко. По гърдите и шията й избиха червени петна, върху които се търкаляха едри потни капки. Минаха няколко дълги минути през които лишеният от въздух роб, в порив за живот, инстинктивно работеше с чевръстия си език. В един миг нещо в гърба на жената глухо изпука и тялото й се изви в неестествена дъга. Кристина простена безсилно. Разнесе се лека миризма на озон, като след дъжд…
Петнадесет минути по-късно, освежена от душа, Госпожата пушеше цигара, в креслото си, а робът все още лежеше вързан на леглото. Той бе напълно парализиран от случилото се, предчувстваше, че предстои някаква промяна, страхуваше се… Кристина мълчеше. Когато приключи с цигарата си, тя бавно я угаси в пепелника и стана. Поклащайки бавно дългите си бедра, тя отиде до пленника и освободи ръцете му от кожените белезници. После извади малко ключе и за удивление на Иво, внимателно отключи целомъдрения колан.
– Това е краят, Иво… – равнодушно проговори жената – През следващата седмица заминавам на работа в Брюксел. Поканиха ме за мениджър в един от помощните офиси към Европейския парламент. Както знаеш, не страдам от липса на пари, но такава работа, трудно се отказва. Затова приех. Не се сърди… Надявам се да си се чувствал добре през тези осем месеца… Време е да получиш обратно живота си и да заживееш без Лейди Крис… Багажът ти е в сака. Желая ти късмет! – Кристина видя напиращите сълзи в очите на Иво, но реши да не допусне лигавщини на раздяла. Жената остави ключето за колана на нощното шкафче и излезе от стаята.

Епилог/след година и половина/

През тази майска вечер Кристина разсеяно крачеше по една от осветените централни улици на Брюксел. Беше се наложило да остане до късно в офиса. Уморена, тя запали цигара вървейки, нещо което рядко си позволяваше. Трябваше й дълга разходка, за да релаксира след напрегнатия ден. Неусетно краката й я заведоха в така наречения “квартал на червените фенери”. През последните години този квартал бе станал по-скоро туристическо място, където жадни за сензации азиатци се опитваха да снимат с огромните си фотоапарати отегчените полуголи жени, стоящи в зле осветените витрини. Когато туристите ставаха особено нахални, от сградите излизаха още по-отегчени от жените сутеньори, които без да бързат, разгонваха навлеците. След известно време идваха нови азиатци, а може би и същите… Кристина не се притесняваше да се прибира вечер през този квартал. По улиците на Брюксел бяха монтирани стотици камери, които правеха такива разходки напълно безопасни. Жената вървеше бавно покрай витрините с живи хора в тях, мислейки за нещо свое.
Изведнъж, с периферното си зрение Кристина видя зад стъклото на една витрина нещо, което я стъписа…Господи, това бе Иво! Какво правеше тука той! Момчето бе облечено с потресаващо курвенско дамско бельо – чорапи, жартиери, комбинезонче и прашки. Дрешките не целяха да го представят като травестит, а като насилствено феминизиран роб. Ръцете му бяха оковани на гърба и после с верига към стената на витрината. Устата на Иво беше завързана с копринено шалче, което успешно придържаше запушалка от червени бикини, натъпкани вътре.”Господи, както тогава…” Сърцето на Кристина затуптя учестено. Погледите им се срещнаха. Той я позна. Тя се вгледа в празния му поглед и разбра… Вече не владееше съзнанието му. Той никога нямаше пак да поиска да бъде нейния девствен непорочен роб. Беше прекрачил граница, през която не можеше да се върне… Кристина сведе очи и бавно подмина витрината. Токчетата й отекнаха в тишината на топлата брюкселска вечер.
След седмица тя напусна работата в офиса. Не можеше да остане в Брюксел. Трябваше да отиде някъде много далече… Събра багажа си и замина за Австралия при своя приятелка от ученическите години. Смяташе да поживее при нея за седмица-две, докато си намери работа и се установи. Нямаше намерение да се връща в Европа.

Елеонора Лазарова