За мазохизма

Това е едно мнение на dorian, което заслужава да бъде отделено и показано.

Мазохизмът е специфична чувствителност, водеща до удоволствие от понасянето на болка. Не е необходимо да искаш да понасяш унижения и да бъдеш заставян към изпълнението команди, за да бъдеш мазохист. Въпреки, че има и такива мъчения, които предполагат активно поведение от страна на измъчвания. Но дори и в този случай ефектът на мазохистичното удоволствие не идва от унижението, от принудата да прави или да не прави нещо, а от чисто физическото усещане за болка. Предполага се, че това са хора, за които нормалните “нежни” отношения не са достатъчни, за да изпитат възбуда и оргазъм. Те се нуждаят от по-силно въздействие, дори и от жестокост, която да понесат, за да постигнат същото, което друг постига с ванилени гъделичкания. Според някои изследователи мазохизмът е свързан с наранена психика и чувство за изоставеност, може би дори за малоценност. Тази теория води до идеята, че мазохистът желае да бъде третиран интензивно, като контра на страха от самота или недооцененост, мазохистът развива желанието да бъде обгръщан с много интензивно внимание. В този смисъл мазохизмът може да се доближи по някакъв начин до удоволствието от това да бъдеш роб, което е недвусмислено свързано със силната позиция на доминатора и заместването на твоята собствена отговорност с неговата власт. За разлика от робското желание обаче, мазохистичното се проявява като чисто физическо усещане. Дори и да има елемент на психологическа възбуда (мен ме бият с най-болезнения камшик), мазохистът извлича удоволствието си от мисълта за болката и от нейното реално изпитване, а не толкова от чувството, че е под властта на камшика. Последното би развълнувало по-скоро човек с влечение към робския сценарий. Друга идея за мазохизма е чувството за ненаситност. За ваниления човек едно леко шляпване може да изиграе достатъчна роля, докато за мазохиста е необходимо далеч по-твърдо въздействие. Това може да бъде следствие както от липсата на чувствителност, така и от неукротимото желание за “още и още”. В този смисъл някои определят мазохистите за инфантили, недоразвити и прочея, но това като че ли е порок въобще на официалната сексология и нейното отношение към “ересите” – особено в недалечното минало! Разбира се, каквото и да говорим тук, в крайна сметка индивидуалният случай си остава индивидуален, неповторим и извън всякакви обобщаващи теории.