Притежание част 1

1.

opt1372184067zВидях те и всичко се стопи.
Моята несигурност.
Моите очаквания.
Моите движения.
Треперенето в ръцете ти ,
ти контролираше,
ти тласкаше,
ти управляваше,
стъкълцата бяха в ръцете ти,
дъхът ти по кожата ми ,
а емоциите ми ..
те бяха в теб,
защото всичко беше за мен…

Свещичката мигаше насреща ми.Сложих длан пред очите си ,за да се скрия от светлината ,исках да остана мъничко насаме,мъничка част от контрола да бъде моя…

Кожата ми те усети,пръстите ти се движеха по раменете ми .. бавно..мъчително..рисувайки картини от миналото и бъдещето. Настоящето липсваше,защото беше в очите ти и малко по кожата ми..
Свещта беше оставена настрани,не искаше нищо друго да заема ръцете ти. Искаше само мен и всички частички по мен. Гледах те дълго..докато протегна ръце за прегръдка или камшик или въже..всъщност нямаше значение,бях готова да поема емоциите ти ,каквито и да бяха те и да върна десетократно желанията ти.Защото в желанията си бях твоя,ти държеше и ключа и свободата. Бях като птичка около теб..едновременно толкова свободна и едновременно не исках да ходя никъде.
Зададе ми команда.Ясно.Да се завъртя по корем на леглото.Да затворя очи и да се отдам на сетивата си. Усмихнах ти се,притваряйки очи – не знаеше ли,че винаги се оставях на сетивата си с теб? Ти ги притежаваше.

Завъртях се..като балерина..нежността се разстилаше по кожата ми. Бях гола и красива в очите ти. Имаше капчици вода по мен ..разнесе ги с пръсти и нарисува моята фигура по гърба ми. Ръцете ми започнаха да треперят ,заравяха се в чаршафа,увиваха се,очакваха те..

Беше ми избрал въже. Червено. И нежно. Беше като мен или само ме допълваше,никога не бях сигурна,но бях твоето притежание,исках всичко.
Започна от краката ми.. копринените чорапи им придаваха усещане за съвършеност.. Кожата ми те познаваше и настръхваше при всяко леко докосване. Увиваше ме.Завързваше.Освобождаваше.И всичко в няколко движения.. разрушаваше света ми и го събираше наново. Бях отпусната и твоя и доверието извираше през кожата ми ..

А ти рисуваше.. как рисуваше..
Бях картина
и ухание
и притежание
и малко ничия
но повече твоя..

Въжето минаваше по тялото ми .. галеше гърдите ми ,корема ми,кожата ми беше като мляко под пръстите ти. Гледаше ме .. как ме гледаше.. настръхвах само от погледа,който усещах по себе си…

Разстилаше въжето..като розови листенца по кожата ми ,леко,силно,нежно,но и грубо.. и го исках повече от всичко.

Нареждаше частичките,говореше ми с дъх ,че бях само твоя,аз мълчах…

Нямаше нужда от отговори,ти вече го знаеше тялото ми ти го казваше..

Въжето свършваше.. но моята отдаденост тепърва започваше..

И ти го знаеше..

Подпъхна последното късче около врата ми като милувка.. и остана така..

Отстъпи крачка назад,
искаше да ме погледаш .
Бях чужда ,но твоя и само твоя.
Беше приказно..

Усмихваше се без думи.. и ми прошепна няколко думички ,които сякаш се сливаха с кожата ми ..

– Началото е твое,дете.

Въжетата бяха наредени. И всичко започна. Чистотата и емоцията се преплитаха. И аз и ти и мъничко нас.

Следва …

 

Дискусията за този разказ можете да намерите тук.