50 shades of Grey … BDSM поглед

Материала е оригинално публикуван в anavaro.com (ето тук).

downloadПреди да започна искам да кажа нещо – не съм литературен критик, за това ще се опитам да не правя критика на стила, изказа и изразните средства. Но съм човек, за който BDSM е начин на живот, и като такъв не мога да не критикувам „професионализма на тази книга и защо, ако се приеме директно може да е опасна.

Защо опасна ли?

Защото основния BDSM персонаж в нея нарушава единствените правила, които има в BDSM, единствената граница, която разделя BDSM от чистото насилие, а именно – SSC (Safe, Sane, Consensual) или Сигурно, с Мисъл и по Взаимно съгласие. От всички описани сцени, не намерих една в която поне някоя от тези основни норми на поведение да не е нарушена – дали ще е първото нашляпване (spanking), когато дори не я пита; дали ще е гнусната сцена в банята, която също е без съгласие; дали ще са последните две сцени, когато главния герой използва секса и насилието за да се освободи от напрежението – няма нито една сцена в която трите основни постулата да са спазени.

Това, което ме плаши, е че BDSM е представен по някакъв съвсем повърхностен начин – като насилие, като начин един човек да получи освобождение, причинявайки болка или прилагайки власт над някого. Като действие в което липсва взаимност … като отдушник на минали и настоящи проблеми. Като начин да избиеш комплекси.

Не казвам, че много от нас, тези за които BDSM не е някакво митично скрито чудовище, дебнещо в дълбините, нямат комплекси. Напротив, комплексите изпъстрят поведението и държанието ни, определят кои сме, но колкото и да сме побъркани, колкото и да сме счупени се опитваме да се владеем въпреки всичко. Аз съм човек, който иска пълен контрол – контрол над удоволствието и контрол над болката, понякога, когато ръцете ми са на врата на партньорката или приятелката ми, дори контрол над дишането и, и въпреки, че съм убеден, че тя може да ме понесе, независимо каква ярост, сила и жестокост хвърля по нея, никога не бих си позволил, да я докосна с пръст, ако ядосан и дори за момент се съмнявам, че няма да мога да се владея.

Не всички, които се занимават с BDSM са счупени, както се опитва да ни убеди книгата. Има хора, произлезли от добри семейства и идеална среда, които се хвърлят в BDSM по свои си причини, има хора, които го правят, точно като главния герой, за да избягат от мрака вътре в себе си, има ги и онези, които прегръщат мрака в себе си, опитомяват животното в себе си и BDSM им дава точно контрола от който имат нужда. Причини много, и не всички са тъмни и страшни.

Така и така заговорихме за главния герой в тази прословута книга – за мен това не е персонаж, който трябва да бъде свързван с BDSM. Не, той не е нищо повече от насилник с пари, който маскира това, което прави с абревиатурата BDSM. Неговото поведение е толкова в страни от това, което е доминиращия, колкото аз имам неговия вид или неговите пари. И точно там ми е проблема с цялата книга, представяща се за BDSM … Взаимност, а не насилие. Болка, заради удоволствието от нея, а не болка заради наказанието. Красотата на впитите в плътта въжета … звука от камшика, който те кара да се възбудиш и кара гаджето ти да настръхне и да се подмокри. Това е BDSM.

Но все пак има и идеи, с които мога да се съглася – BDSM може да е сила за добро, въпреки, че не мога да се съглася за връзката на възрастна жена с 15 годишно момче. Но като загърбим тази … не толкова малка подробност, BDSM може да изгражда, да учи. Истинския доминиращ, не за първи път казвам, че се научава първо да контролира самият себе си. Не можеш да оставиш емоцията и желанието си да те водят. Не можеш да позволиш на мрака вътре в теб да владее … първо покоряваш онзи, който си. Поставяш юздите на волята си над собственото си желание и после се насочваш към другите. Просто протягаш този вътрешен контрол към другите.

Техника и стил на доминиране и причиняване на болка се учи, но истинския Доминиращ не е стая пълна с играчки и стил на нанасяне на удари. Истинския Доминиращ е човек видял мрака в себе си, прегърнал го, осъзнал го и покорил го на желанията си. Той вижда мрака в другите и се опитва да ги изведе от него или поне да им покаже красотата на този мрак. Това е Доминиращи – първо и преди всичко приятел и учител, после партньор, приятел, любовник. Това което е главният герой е просто насилник, който се възползва от неопитността на една жена и я потапя в собствените си демони, прехвърляйки страховете и комплексите си,  и избивайки си ги, чрез желанието за пълен контрол над нея. Всеки от нас е срещал такива като героинята – невинни, чисти създания, с толкова много потенциал, че те засърбяват ръцете … и въпреки желанието си, въпреки воя на звяра вътре в нас, правим крачка на зад, защото познаваме красотата на мрака, но познаваме и острието късно вечер, желанието което кара да бушува в нас, което не оставя място за светлината, която струи от тези създания … и се отдръпваме след лекото докосване.

И най-вече се дразня на това, че BDSM е представен като болест … като някаква поквара изяждаща човека. А не е … ако всичко, което съм написал до сега, както в тази статия, така и в този блог не ви е убедило, то нищо няма да го направи.

Но все пак … кой не желае да погледне в бездната на собствения си мрак? И кой не желае да вкуси от страстта на своята първичност?

Ваш,

Lucifer

P.S.: Продължавам да чета и другите 2 книги … ще анализирам от BDSM страна всяка по отделно …