За маркирането … или пак за каишките

По принцип тази тема е пускана в anavaro.com, но е писана и за двата сайта. Като тук ще я разширя с две мнения от дискусията по нея.

Преди много много време, можете да го наречете в един друг живот, още в началото, когато блогът ми се водеше “Thoughts of an idiot” написах “За каишките и BDSM!”. За последните 2 седмици на 2 пъти ми се наложи отново да се замисля за това. За белезите, следите, каишките … или знаците, които оставяме върху тези, към които изпитваме някакво собственическо чувство. И само да уточня – любовта и привързаността са може би най-силните такива (може би ревността, но честно казано това ми е непознато чувство за това не мога да кажа).

Защо искаме да … маркираме, създанията на които държим? И как?

Преди седмица или две си приказвахме с една девойка относно белезите. Как тя си пада по следите, които остават по тялото и от въжетата. И как аз всеки път оставям някаква … следа, върху жените с които спя. Най-често това е захапка, поставена стратегически, някъде където няма да бъде видяна от друг. Нашата малка тайна … моето доказателство, че тя е моя … или поне за този момент и до тогава докато … аз имам следа върху нея.

Но защо го правим?

Защо се стремим да оставим следа върху някой друг?

Както съм писал в темата за каишките, каишката не винаги е това, което е. В много повече случаи от колкото си представяме е нещо, което няма никаква форма на такова: статус във социална мрежа, пръстен, захапка, оставена на интимно място или името върху нечии нокти. Важна е много повече символиката, отколкото самият акт на маркиране. Да знаем, че някой, някъде се разхожда с една малка част от нас … нещо което сме им дали.

Но като оставим чистата сексуална екзалтация на страна, не че тя е малка причина да искам да направя такова нещо, но все пак … за мен лично има и една друга, малко по… непривична причина. За да искам да маркирам някоя жена така, то тя ме е докоснала по някакъв начин. Това е един вид награда за доверието в мен. За това, че ми се е доверила достатъчно и някаква форма обещание, че ще се опитам да оправдая това доверие. Защото да се довериш на някого и да се оставиш в ръцете му, знаейки че на моменти той може да държи живота ти, си е не малко изпитание.

Но като излезем извън контекста на BDSM, то защо искаме да оставим следите си върху другите? Какво ни възбужда да знаем, че някъде там има някой, който носи спомен от нас? Защото точно това е тази “маркировка” – спомен. Дали ще е студеният допир на метала между гърдите или състоянието на статуса в About, или леката болка от впитите зъби, това което оставяме е спомен. И може би надеждата, че докато този спомен е носен, то и ние се навъртаме някъде там в съзнанието на другия. На човека достатъчно важен за нас, за да минем през всички трудности за да оставим този знак.

Защото всеки от нас рано или късно остава само спомен в нечие съзнание. Дали добър или лош си зависи само от нас самите, но точно тези моменти в които сме оставили силен спомен … точно тези неща, които караме другия да носи или изтърпи заради нас, точно те остават запечатани в съзнанието на другия и ние оставаме по-дълго … Оставаме един по-ясен спомен … една по-силна мисъл, пък макар и някъде там … на заден план.

Дали ще накараме някого да носи пръстен или да си татуира името ни … или да си мени статуса в социалните мрежи … единственото което искаме, винаги е да оставим спомен в този някого.

А за вас какви са “каишките”?

И най-вече – какво значат

Ваш,

Lucifer

Следват мненията на двама потребители, които хора във форума намериха за достойни да бъдат отделени в тази тема:

Lian: 

За мен “каишките” са символ на отдаване. Обичам да имам върху себе си белези от друг тогава, когато този друг ме е накарал да изживея нещо специално и неповторимо с него. Тогава “каишката” ми напомня за онзи специален миг и специалният човек и ми помага да запазя хубавата емоция от случилото се. При мен не може да става и дума за трайни белези или татуировки, защото съм много свободолюбива натура и мисълта да принадлежа не някого доживот ме плаши, както и не обичам белези от рани, защото имам много нисък праг на болка и такава една “каишка” ще ми напомня по-скоро за изжияна болка, отколкото за изживяна възбуда. Обичам много обаче синини, червенини, следи от зъби и т.н. получени при див секс от специален човек. Обичам и по тривиалните “каишки” като носене на бижу или бельо, което да напомня за този, който го е подарил, както и други символи, свързани с определен човек и определени изживявания. “Каишките” може и да не са нещо, което носим. Може да е песен, която свързвам с определен човек и преживяванията ми с него, определена храна или питие или всяко едно друго нещо, което свързвам със специален човек и ме връща към спомена за изживяванията ми с него

Lady Elia:

За мен маркирането под какъвто и да било начин е като халката в брака… зависи кой какво влага, защото в противен случай си е само едно парче метал… демонстрация на нещо си.
Никога не съм изпитвала особено удоволствие да маркирам хора, към които не съм заинтересована. Случвало ми се е, но тогава е малко като да носиш халка само, защото партньорът ти е щастлив от това. Но всъщност на теб ти е все едно. Щом не убива… ок.
Когато пък си вложил повече, когато маркирането доставя удоволствие… тогава пък няма кой знае какъв смисъл от него.
Защото вече си маркирал други места… недостижими за обикновените инструменти.

 

 

 Снимка: infodump