Сексуален театър 2

Това е преводна статия, превода е направен през 2003.

Статията е твърде дълга за да бъде публикувана на един път, за това ще се публикува в няколко части.

 

3. Действителните, неподправено-искрени домини и тяхното отношение към sissies.

Действителните домини са потенциално многобройни, но не са в такава степен видими, поради това, че рядко проявяват активен интерес към движените от комплекси и чувство за вина мъже, пожелали да бъдат феминизирани. При това съотношението доминиращи жени – подчиняващи се мъже е почти хиляда желаещи да бъдат подчинени мъже на всяка една доминираща жена!!! Но дори и при това драстично непропорционално отношение, повечето от доминиращите жени просто не се увличат от толкова ярки, пищни ритуали и прояви на сексуалността, с каквито обикновено се свързват фетишизма и садо-мазохизма*(известен и като БДСМ).
Действително доминиращите жени са привлечени от sissies не заради пари, а поради привличане, породено от дълбоко психологически причини. Психосексуалната съвместимост на двамата партньори е на първа място по значимост в този тип връзки. Действителната домина често има обичащ да се подчинява любовен партньор, който в повечето – но не във всички случаи – е хетеросексуален. Тя обикновено обича да подлага нейния подчинен на редица изпитания : възпитаване в женско поведение (“sissy training”), насилствена или ненасилствена феминизация, обличане на женско бельо и дрехи (фетиш на мъжката прислужница, която слугува на доминиращата си партньорка или дори на група от жени). Доминиращата жена заповядва, а подчиненият й мъж изпълнява безпрекословно нейните нареждания. За неизкушените това изглежда странно като хетеросексуална практика. Но такова поведение е добре известна сексуална перверзия, охотно практикувана и приемана във фетишистката общност. Не всеки подчинен приема да изпълнява ролята на мъжка прислужница на неговата партньорка, но поне в една голяма част, ако не и в повечето случаи това е основната разигравана сцена.

Партньорството или връзката между доминираща жена и подчинен мъж е идеалната романтична връзка, особено когато жените са изтощени от нетрайни любовни отношения с изневеряващи и незрели сексуални партньори-мъже в обикновения живот. В отчасти прикрития свят на фетишистката общност е нещо обичайно за действителната доминираща жена да “притежава” като собственост, често скрепено и с договор, своя “роб”. Тя дори може и да парадира с него, водейки го на каишка в обществени места. Някои от подчинените допускат пълна феминизиция, докато други поставят определена граница на степента, до която биха допуснали да бъдат феминизирани. Характера на тези взаимоотношения зависи много и от доминиращата партньорка – дали тя е деликатна натура, “богиня”, пред която партньорът й да богоговее, – или пък е непредвидима и тиранична, борбена амазонка. Физически тя може да изглежда като изтънчен фото-модел или да бъде лишена от особена красота “жена на веществото”, пълна или дори дебела. Важното в случая не е толкова физическото привличане, а осъществяването на емоционален и духовен контакт в отношението на отдаване на власт, подчинението и доминацията. Отношението между доминираща жена и покореният и подчиняващ й се мъж понякога се наричат “ролева смяна” (“role reversal”).

4. “Ролева смяна”, емаскулинизация и хетеросексуалност при мъжете-sissies.

За разлика от търсещите комерсиална доминация, плащащи sissies, които търсят временно облекчаване от отегчаваща роля на патриархални, властващи мъжкари, при “действително”, неподправено нуждаещите се от доминация мъже мотивацията да търсят властна, доминираща партньорка произлиза от вътрешна душевна и емоционална потребност. Действителните подчинени са искрени в ролята, която изпълняват и считат за привилегия да бъдат първи и най-важни партньори на “господарката” си. Поради това е и малко вероятно подчиненият мъж да има силно желание да изневерява на партньорката си. Неговото подчинено положение обикновено се манифестира като едновременно естествена психосоциална нагласа, както и като силно любовно желание да изпълнява нейните прищевки и желания за доминация. Това е пример за типична ролева смяна и отстъпления от класическия патриархален модел. Но дори така, жените в западните общества отдавна притежават контрола над техните мъжки половинки, особено по въпросите на сексуалността. Така че “екстремността” на фетишистките прояви, включващи лишаването от мъжественост са просто театрална вариация на нещо, което отдавна съществува, но не се признава на глас. Разликата тук се състои в това, че при “действителните” отношения на доминация и подчинение на доминираща жена над покорен мъж е налице явното, произнесено на глас и неприкрито демонстрирано доминиране на “властната” жена над нейния покорен партньор (роб, партньор, съпруг), желаещ да обслужва в буквален смисъл нуждите й и потребностите й, със всички последици от едно такова поведение. Да отбележим, че “ролевата смяна” рядко се демонстрира на обществени места. Но се среща доста често във фетишистките среди и места на събирания на фетишисти – клубове, и т. н. , където този тип прояви могат да бъдат приети без резерви от останалите в общността. Оскърбителното доминантно отношение на жени към мъже е нещо обикновено във всички сфери на живота. Във фетишисткия свят подобна жена би била наречена “садист”. Но искреното, неподправеното, НЕ-оскърбителното, зряло доминантно женско поведение е основното, на което бих искала да обърна внимание в следващите редове. Не говорим толкова за жени, които се забавляват като бият безжалостно техните “мъжки” подчинени или прилагат електрошокове към гениталиите им… В фетишистката общност на подчинение и заповеди няма неща, които да не екстремни… По-често доминиращата жена умее да се самоконтролира, може да бъде авторитарна или гневна, ако се наложи, но не злоупотребява с дадената й власт.

Нейният роб е подложен на различни унижения, имащи за цел да демонстрира пълното си покорство. Такива са фетишисткото преклонение пред обувки, ботуши на господарката, тяхното поддържане в чист и безупречен вид, дори с цената на излизване на нечистотии по подметките на обувките на жената. Робът също може да бъде принуден да лежи в краката на стопанката си, да бъде принуден да демонстрира най-незащитимите си и болезнени части от тялото и да бъде готов да приеме нейното наказание безропотно. Може да са му предписани цяла система от правила на поведение и задължения в домакинската работа. Обслужването на доминиращата партньорка обикновено става в дамско бельо – носенето на дамски гащички е почти задължителен атрибут в това отношение. Унижението е просто част от програмата, в която подчиненият “мъжки” уверява и препотвърждава своята тотална подчиненост.

Искрените домини са отегчени от “ултра”-еднообразието и тираничността на патриархалната парадигма. Те искат да бъдат “кучки”, държащи сами контрола в свои ръце. Те не желаят двусмислие, извъртане… Те не искат мошеничество, никакво полу- подчинение. Ролята на властницата и нейния роб трябва да бъдат ясно разграничени. Те са напълно убедени, че патриархалното превъзходство е блъф. Матриархалната тирания също би била не по-малко глупава, но двамата партньори съвместяват и допълват страните си, характерите си – доминиращия женски и подчинения мъжки. Доминиращата жена притежава правото да взема решения върху всички възможни въпроси – от въпросите на сексуалността до финансовите въпроси на партньорите, включително и тези, отнасящи се до разпореждането с парите и имуществото на подчинения мъжки. Сексуалната арена е нейният театър. Подчиненият й мъжки е само “поддържащ актьор” и не се препоръчва самостоятелната му изява, без изричното разрешение на доминиращата партньорка. Той също е отегчен от ролята си на всеотговорен мъжки и от престорените усилия да я играе, по този начин той се нуждае от Нея, на свой ред, за да бъда сведен до ролята на слуга и роб. Той е способен да изпита огромно удовлетворение, но само по пътя на себеотдаването и изпълнението на психологическите й хрумвания.

Следва продължение …

Снимка: Katie Boy